Скоро разбрах, че не било редно да плащаш за безплатни неща. Просто не било редно. Все съм се чудил защо е толкова скъпа минералната вода и защо плащам за нея когато има на чешмата. Оказва се, че хората които са в нас, но не около нас намират начин да им се издължим. Ставаме зависими към тях и си плащаме сметката за тях. Любимото ни ястие, любимото ни питие, любимия филм, любимото място за екскурзия - все са хора. Плащаме на дневна база за тях. Работим за да не сме с тях и си плащаме за това, че не сме с тях. Когато хората които са в нас и около нас се появят в сметките ни като периодичен разход, това значи, че започваме да ги губим. Не е хубаво да плащаш за безплатни, безценни неща. Близките на дневна база хора не си правят подаръци. Жестове, отношение, поведение - да. Подаръците са сигнал, че не сте заедно. Подаръците са емоционално скъпи - искам да те купя с това - защото те нямам. Разгледайте подаръците си и вижте символите в тях и забележете, че въпреки най-добрите ви намерения, те са користни. Подаръците са манифестация и лозунги. Не е хубаво да се плаща за безценни неща. Това което присъствието и непосредственото общуване не може да достави - нищо не може да замени. Това което едно писмо не може да постигне, никой подарък не може да надвие. Плащаме за тези които сме изгубили или започваме да губим. Парите и емоциите започват да водят когато вече сме изгубили. Решението на бедняка - този който са пренебрегнали на ежедневните избори. Купуването и продаването на гласове е престъпление. Не можете да си купите щастие, но можете да си купите пица.

Представете си ваш приятел художник. Вие много го обичате и бихте искали да му направите подарък. Купувате му всеки месец по три туби маслени бои и с удоволствие гледате какви картини е нарисувал в ютуб. Не казвам, че подаръкът ви е лош, просто ви казвам, че си плащате за някой който нямате при вас. Имате го в сметките си, това искам да кажа :-] Вие му купувате бои, защото не можете да рисувате с него :-] Плащате за нещо което е във вас, но не е около вас.