Тази тема е продължение на предния пост. Кога човек мисли за друг човек? Ами тогава когато е в онова особено състояние което описах - знае само част от чертите на някого. Ако знае всичките му черти или не знае никакви - няма какво да го мисли. Затова и слабопознатото и неизвестното привличат. Т.е. непознатите черти създават склон за преодоляване, създават цел и ориентир, кое е долу и кое горе. С мисленето си за някого човек може само да придобие някоя от чертите му, не обратното. Колкото повече мисли за някого, толкова повече негови черти придобива и става по-близък до него. В този смисъл мисленето е действие на прехвърляне на черти и характеристики. Но казахме, че чертите асоциираме първо с хора. Да се запознаеш с нещо, всъщност значи да се запознаеш с някого. Това значи, че всяка задача от науките задължително представлява и решава социален казус. Ако някой много ни харесва значи, че ни харесват и познатите му хора - в частност и семейството му. Забележете - “много ни харесва” - двупосочно е - хем ние нея, хем тя нас. Т.е. харесваме се на базата на общи черти които вече имаме. Това е и правилото от химията - подобни се разтварят в подобни. Разтварят се и общуват, но нямат потенциал. Сродни са, роднини са, усилват се в силните си страни и се отслабват в слабите - дублират се. Но защо противоположностите се привличат? Защото за всеки проблем, решението е в другия. Удобни са, пасват си. Биха оцелели. Стръмното за единия е лесно за другия. Единият има една черта, която другият няма. В полярният случай говорим за мъж и жена, пасват си и могат да оцелеят. Т.е. харесване и привличане са много различни неща. Харесваме другите, защото приличат на нас. Привличане е когато виждаме неща което ни липсват в другия. Харесваме познатото. Привлича ни непознатото. Харесваме горе, върха , лицето. Привлича ни долу, гравитацията, ханша. Това значи да си “падаш” по някого - има някаква обреченост, не просто си падате, а имате нужда един от друг, принуда дори. Харесването е друго нещо, избор. Падането е нуждата, похотта, а харесването, избора е любовта. Затова след грехопадение се размножаваме понеже придобиваме черти на нещо различно от нас, а с любовта се радваме на това което имаме и сме избрали. Затова похотта е користна, изгодна, а любовта - чиста и прощаваща. Така се оказва, че да мислиш за някого означава, че го обичаш.