Оказва се, че човек изпитва завист само по теми за които е ревнувал. Излиза, че завистта е неосъществена любов. Това значи, че завистта не е за материални придобивки. Човек обича нещата от света, защото някой друг ги е обичал. Човек обича транзитивно, чрез някой. И ако родителите не създадат една обичлива картина за света, детето може да мрази света. Т.е. детето обича света както родителите му го обичат. И след това се влюбва в хората през света. Обича хора които обичат света както родителите му. Т.е. неизбежно харесва хора подобни на родителите си. Излиза, че няма измерения на ценностите извън социалните и човешките. Един обича едно, друг друго, но той не харесва нещата заради нещата. Харесва ги заради този който му ги е показал и който го е обичал.