Някой като каже - обективно погледнато. Казахме, че човек предпочита първо да асоциира човек със свойствата на нещата и по това правило всяко нещо и действие в материалния свят се съотнася към някого. Когато човек гледа обекти вместо субекти той пак предпочита някого - себе си. Никой не му е по-важен от определен обект и той го предпочита за себе си, той гледа себе си. Значи обективното е рефлексивно. Човекът е бил отразен, върнат, низвергнат дори и е предпочел себе си като се интересува от материалното, наглед обективното. Така материалистите са егоисти, рефлексивни хора, хитри дори - не, че те не обичат - просто не са ги обичали, върнали са ги, отразили са ги и за тях не е останало друго освен рефлексията и материалното. В материалното има реваншизъм - взех това, защото нямам някого и искам да си го върна, себе си дори. Водим война не заради земята. Земята и материята като висш идеал и сбъдване на егоизма, рефлексията и “обективното”. Обективно им показахме, че сме по-добри от тях като ги бихме на жмичка, мач, война. Интересното е, че с игра на жмичка можеш да спечелиш повече отколкото с една война( историята за хубавата Елена ). Това е сравнение. Аз съм по или най. По или най не спрямо някого, а пред някого. Показвам, че съм повече спрямо някого пред някого. Игрите се играят заради публиката. Постановките в театъра също. Играят се, за да изиграеш публиката. Пак показахме, че всичко е свръх-социално и лично и, че работата ни по това да сме артисти, футболисти и войници не я играем заради опонента. Той е средство, към него изпитваме спортна злоба. Играем за публиката която обикновено е вкъщи - на стадиона, в театъра, бойното поле. Кои биха били най-ценни зрители на стадиона, в театъра и триумфа на бойното поле? Нашите.