Нещата по природа са многозначни. В процеса на растеж и развитие човек опознава първо една тяхна черта. С времето и опита започват да се различават две и повече черти. Вече наясно с това човек гради модел на тази база. Човек без да иска подрежда тези черти и свойства. Затова следващият път когато човек види същото нещо той първо вижда най-важното за него. Човек вижда това което иска. Дори то да не е там. По това съдим какъв е човек - по това което иска и вижда първо. А когато не го види, да го търси съзнателно. По същество когато човек гледа, той търси, търси да намери това което иска и съответно вижда това което иска и знае. Човек вижда толкова колкото знае. Толкова и иска. Особено е положението когато дадено нещо се знае непълно от човек, само някои негови черти. Човек отказва да се запознае напълно когато много харесва това което иска/вижда. Тази негова обич обаче бива наситена с времето и той се запознава с други черти. С опита и възрастта човек вече знае твърде много за всичко и нещата в този смисъл губят обаянието си. Тази характеристика на любимите неща която ни е спечелила вече е уравновесена от латерални знания и ние вече се чудим как да похарчим тази наша печалба. Но как хората са различни от нещата? По-непредвидими са. Нещата реагират относително еднакво и предвидимо на нашите действия. При хората не е така. Те са изменчиви и сложни. Сложни са, защото са изменчиви.
– Я, този човек реагира различно от останалите на това колко съм досаден! (Не очаквах това)
– Тя запомни това което й бях казал преди толкова много време. (Не очаквах това)
– Този учител ме окуражава въпреки трудностите ми.(Не очаквах това)
– Вече 20 години откакто общуваме и той ме търпи. Камъкът би се строшил.(Не очаквах това)
Хората обичат приятните изненади и единственото което може да им ги осигури е друг човек. T.e. непредвидимостта е това което прави човеците такива. Изменчивостта, непостоянството, хаоса - но и силата на духа която се бори с това. Така и реагираме на хора които дълго време правят едно и също нещо - “тези не са хора”. Щом правят едно и също и са толкова корави по-близо са до машините и автоматизацията. Друга особеност между хората и нещата - с времето нещата се оприличават по характеристиките си на хора. Когато ни питат как асоциираме даден цвят, ние казваме първо някого, а не нещо. В същият смисъл всяка характеристика асоциираме с човек преди предмет и по същото правило предметът за нас става човешки. И като човеци с времето започваме да виждаме навсякъде наши познати - във всичко и навсякъде. Така всичко оживява. Така материалното няма смисъл извън социалното. Материалното е проекция на социалното. Всяко действие придобива отношенчески характер.