Тревожността идва от несигурност, идва от самота и липса на човек. Тревожността е емоционален артефакт на невъзможността да сме с някого, на фрустрацията, че не е с нас. Това е глад който храним обикновено с грешна храна. Защо? Защото ни липсва това от което имаме нужда. Тревожността се храни от миналото и индуцира силови полета в бъдещето. Тревожният човек трудно, бавно се успокоява. Той търси спасение при много хора, защото където и да стигне, той все е тревожен. Нелокалност - не сега, не тук. И понеже е сред много хора, вакуумът на самотата пак го застига. Тревожността е страх от непознати и парадоксално води до общуване с много хора които поради множеството си малко или много остават непознати. Ако човек надвие себе си и се сприятели достатъчно, тези хора могат да му върнат услугата като верни приятели. Сякаш неувереното и неглижирано дете си търси дружина и може в добрия случай да еволюира до шеф. Липсата на контрол е довела до упражняване на контрол. Тревогата от самотата е преминала в тревога и грижа за колектива която го реабилитира. Обратно, спокойното дете няма проблем с авторитетите и няма проблем да е изпълнителен работник, то слуша. Тревожността е свързана с разсеяността, с множественността, с ниското самочувствие и може да доведе в успешния случай до увереност, отдаденост и правилно общуване. От друга страна тревожният човек е трескав, неспокоен, той се е научил да ловува, защото сам е станал жертва. Поради това, че е гонен е станал настъпателен. Гладът и липсата го карат да ловува. Ловецът е с печален образ, той търси оправдания да не работи на полето, там е низвергнат. Нормалният труд вече не го задоволява, оцелял е, надвил е, от жертва е станал хищник. Тревогата на самотата е преминала в тревога и хъс за следваща жертва. Това е опасно занимание. Тревожността е изначална и е страх за това дали ще оцелеем. Тревожният човек е обезкървен, бил е сам и затова е станал кръвожаден. Това, че дълго е бил в опасност го прави опасен.