Понеже избягвам да правя нещата, това значи, че рядко се повтарям. Сякаш правя всичко друго, но не и това което би се повторило. Това е психология на развитието. Развиваме се около неповторимото. То става вътрешно за нас, сърцевина. Нека го онагледя така. Да си представим, че избягваме цифрите 2 и 6(съвсем произволни) на всяка цена и генерираме низ от всичко друго, но не 2 и 6

1047845134789430178345758134570913489

Не е очевидно, но това е като плетеница с 8 въжета около 2 оси. Това е като лоза в ограда. Жив плет. Вярно, избягваме оградата, но се развиваме около нея. Ние ставаме обвивка и тя е малко или много вътрешна за нас. Това което избягваме, оказва се, ни привлича и се въртим около него. Свойство на вселената. Това отрицание е допълване, комплементарност. Това, че избягвам да правя нещата значи, че ги харесвам. Имам привличане към тях. Беше неповторимо изживяване и аз нямам нужда да го наситя. Ще погледна билета от филма на библиотеката, ще прочета датата. Ще ида да пия кафе в киното, но няма да гледам филм. Ще ида на пазара, защото така правеха във филма, но няма да сготвя същото. Ще направя всичко от филма, но няма да се обадя, защото просто е невъзможно да бъде същото.