Щом го обичаш,
пусни го на свобода

Като млад обичах да не прекалявам с нещата. Когато нещо ми харесваше, умеех да му се радвам - взимах си по малко и бягах надалеч, за да си мисля за него. Имах вкус за доброто и усещах, че сякаш не бива повече. Може би е чувството за мярка, което изгубих в зрелостта. Да обичаш нещо и да го пуснеш, когато най ти харесва. Да му кажеш, че е ужасно вкусно и да си тръгнеш. Да се прицелиш и да не дръпнеш спусъка. Това е бране на цветове през пролетта. За кратко, за малко, за един полъх на вятъра мирис. За това кратко е станало всичко, което може да се случи. Свръх насищане, което не може да се повтори поради своята цялост. Вечният двигател, който се движи от най-финия и безкрайно добър спомен. Един ненаситен потенциал, който движи всичко. Така неопетнен от битието и взел най-доброто от цвета през пролетта, аз ще съм доволен до безкрай за младостта.

Птичка на Пушкин

В чужбина свято съблюдавам,
завет от моя роден край:
на птичка свобода да давам,
щом ранна пролет засияй.

Утихва моето страдание;
защо да хуля бога там,
когато на едно създание,
аз мога свобода да дам!