Силата на настоящето е в това, че обръща внимание на интериора – той е всичко което имаме. В тук и сега, човек сякаш разполага най-вече със сега, защото тук е топос който също остава извън нас. Със затворени очи ние сме сега и оставаме без външните си притежания. Очите ни лъжат, че имаме нещо повече от сега, като гледат предмети от миналото и пожелават хора в бъдещето. Едно постоянно робство на суетата и на това как изглеждат нещата.Това е единствената диета – да се научим да не преяждаме с желания през очите и ума. Всичко което знаем и можем е в нас и на този интериор му е нужно винаги време, за да се подреди и почисти, да е със себе си, защото няма какво да прави и гледа навън когато има проблеми със себе си. Take your time. Ползвай времето за самия себе си. Но това е призив към прекалилия с внимание към другите. Изгубеният в притежанието и робията към ума и окото. Това е едно сърце което не знае в каква честота да бие, то е с аритмия в неравноделен такт. Тук идва и здравословната умора от катерене на планина - там честотата е максимална и това изправя аритмията. Няколкото часа в максимума, помагат на сърцето после в минимума на спокойствието. Като катери човек планината, той е сега и малко обръща внимание на това тук около него. Като се спре за кратка почивка, едва тогава се оглежда къде е стигнал, защото през това време е бил със себе си и не е обръщал внимание на това тук. Катеренето е време на вглъбяване и мислене, на максимален пулс и концентрация. Така сме дали нещо на планината, най-доброто и най-мъчното и се прибираме в равнината при себе си. Това което сме направили е, че сме разделили проблемите, ограничили сме това което е “най” и сме го превърнали в “по”. Защото “най” означава единствено число, горна и непостижима граница, а “по” предполага сравнение между двама. Това което сме направили с катеренето е, че това “най” сме го дали на планината, най-високото, за да може да сме в номинала си с нещо по-наше. Така сме разделили двете сърдечни честоти. Това е проблемът на “най” хората, че ги ползват за спорт – не, за да са с тях. Те са конкурентни, защото гледат около тях, не в самите тях. След планината, вече с добър пулс, можем пак да се върнем към себе си и по-спокойно да погледнем на това което е в нас, защото то е единственото което имаме. To live within and without.