Светлината независимо дали през деня или нощта, разбрахме е тъгата от изневярата и знанието на мъчни неща - човек свети от това което знае, той е светия. Знанието и мисленето сами по-себе си са болка и затова хората по-често съдят, вместо да мислят. Защо светлината е най-бърза? Скоростта е първата производна от закона за движението, това е мъжът който е успял да има дете. Първата производна е дете. Няма как да си по-бърз от някой който вече има дете. Това е смисълът. Затова тази скорост е константа и е най-голяма. Това е дефиницията на скорост - колко бързо ще имаш дете - първа производна. Вселената е жената и най-високата скорост в нея е скоростта на първото й дете. Тя не може да бъде надмината в тази вселена. Това да се грееш на светлината причинена от теб в някой друг е тщеславие - радост от това, че другите ти завиждат. Това е кладата на знанието и мисленето, на науката въобще. Но ще питате, защо един има дете, а друг свети от този факт и излъчва светлина? Ние изяснихме това в този пост - децата ни са преродени наши непостигнати първенци. Тези първенци са именно звездите, които изгарят в огъня на това, че не са родители. Но тези деца са всъщност те. Ражда се звезда. Това е като непорочно зачатие. Ражда се Бог, идеалът. Това е все едно въпросът - за кого бие камбаната? За този който изгоря на кладата, този който узна, че не е първи, но се прероди като роля и идеал в дете. Камбаната е символ на мъжкото и женското единство. Тя бие не само веднъж в деня, а на всеки час/мъж, който може да се почувства поздравен. Сянката е мъжа на тази жена. Скучна, хладна, мрачна, неотлъчна. Той се крие много добре от светлината и тъгата на деня. Той винаги е приютен на тъмно, през нощта, във стаята - той се крие сякаш зад полите на жена си. Страшно, тъжно, вечно.

Light and shadow