Нека f(x)=g(x) е любимия закон на вселената, любимите двама мъже на една жена. Тя е тяхното равенство и инвариант.  Нека вселената има дете от f(x). Това значи, че се формира нов закон на физиката - f’(x)=h(x). Така f(x) от химик, бива повишен във физик. Химията прави физиката. Какво става с g(x)? Той е светията и слънцето, той е идеалът който пребъдва като дете и ценности непорочно. g(x) пребъдва в добре познат закон на физиката(E=mc^2=g) - той светва като слънце. Той от маса бива превърнат в чиста енергия и започва да свети. Той работи. Произвели са го в светия. Това ново дете има сърце със синусов ритъм. Това сърце, също като това на майката, осцилира между тези двама мъже. Това е грехът с който сработва сърцето - то е генератор на налягане и напрежение, на порок и изневяра. Всяка задача за ток може да се превърне в задача за течности и обратно. Сърцето е генератор на синусов ток и като такъв той е източник на грях и изневяра. Това е смисълът му. То работи, защото е закон на физиката, а всеки закон на физиката е изневяра, уравнение. Долната граница на кръвното налягане е f(х), а горната граница, идеалът е g(x). Налягането в сърцето ви е именно изневярата и желанието да сте с някой друг. Напрежението което ви държи живи. Кръвно налягане = кръв, но на лягане? На лягане сънуваме друго. Спим до някого, но сънуваме друг.