Какво в социален смисъл е светлината. Нека да видим как слънцето я произвежда. Това е форсирана симетрия в рефлексия, една потисната реакция в мисъл. Това е ядрен синтез, който прави от водород хелий - Н -> Не. Водородът са свободните мъже, а хелият са вече сдвоените в двойка. Това са проблемите на слънцето, адът, мъжете на планетите. Така рефлексията и мисълта са равни на излъчването на светлина. Да се светнеш за нещо, да ти дойде нещо наум. Просветата, просветлението, са именно това - нещо ни става ясно като бял ден, защото сме го разбрали. Така излиза, че слънцето много знае и за него няма почти тайни в неговата система. Да свети като слънцето, някой първо трябва да гори като него. Социално това е тъгата по загубените планети. То е придобило цели осем таланта от научените си уроци и е много повече от механичната им сума. То поддържа живота като пазител на знанието. Тъжно е, но слънцето свети на своите планети. Да ползвате соларна енергия е все едно да ходите на лекции при слънцето - пасивно зареждане с батерии. Молите се, че утре то пак ще изгрее, което не отчита няколко по-големи вулкана и метеорита. Слънцето може да е жена или мъж. Социалната интерпретация с водорода и хелия е същата. Светлината идва и от лампи които са на ток. Токът е изневярата и лампите светят предимно нощем, което съвпада времево с изневярата. Щом стоите вечер у вас и не спите на тъмно с вашия човек, значи може би четете нещо на лампа. Времето което не сте заедно и четете на лампа също е изневяра в мечтане за други хора и ситуации. Нямате работа след залез слънце. Разбирате ли, че светнатите лампи вечер съвпадат с активността на мисълта ви в която вие не спите с вашия човек. Токът ви държи будни вечер - желанието за нощен живот и изневяра. Какво правим преди лягане - гасим лампите, за да заспим и сънуваме. Без лампи на ток и светлина докато спим означава, че не изневеряваме. Тъмнината я делим с нашия човек или съня си. И в двата случая не изневеряваме. Лампа вкъщи вечер означава присъствие на някой друг в съзнанието ви. Токът у вас идва по кабел, който е нишка и влакно - мъж. Светлината от нощната лампа на която четете книга е тъгата на вашата половинка, която ви свети докато флиртувате с автора. Токът за лампата го произвежда автора на книгата. Вашата сметка за ток е именно таксата за флирта ви с автора. Когато четете през деня на слънчева светлина, това е все едно светлината и мисълта на автора от книгата, и така не плащате за ток, това е все едно си говорите с него на живо пред всички. Това, че правите нещо през деня на светло го прави приемливо пред другите. Занимания през деня се считат за работа. Вие все едно беседвате и работите с автора на книгата. Слънцето е като мениджър пред който се легитимира заниманието и то се счита за работа. През нощта и извън работа мислим за други хора и нощен живот. През нощта си мислим за неща за които не искаме да ни видят. Денят е за бизнес на светло. Отделно от това е ясно, че вечер и денем може би четем съвсем различни книги. Но дори да са еднакви - прочитът е съвсем друг и с различно намерение и биохимия. Какво са тогава уличните лампи по булевардите на градовете които светят през нощта? Това са същите тези хора които стоят и ги гледат вървейки сами през нощта. Това е броят на тъгуващите в градовете. Всяка улична лампа пред вашата къща е някой навън който ви обича. Той свети и тъгува от вашата изневяра. Може би този някой, тайно понякога стои до лампата пред вас през нощта.

Kraftwerk - Neonlicht

Und wenn die Nacht anbricht,
ist dieser Stadt aus Licht