Еволюция
Да разгледаме една черта която сме наследили от баща си. Тази черта е естествена за нас. Тази характеристика е различна при майка ни. Ние се борим с нея така както баща ни се е налагало да се бори с майка ни спрямо тази черта. Понеже сме семейство, ние я приемаме. Т.е. имаме нещо наследено и нещо придобито, което са двете страни на една монета. За това което не сме, получаваме социална рецепта за справяне от другия родител. Така се покриват 3 от 4 случая на справяне с проблемите. Четвъртият случай е когато никой от двамата няма нужните свойства за решаване на определен проблем. Един от случаите е и двамата да са добри в едно нещо и да имат тази черта. Изглежда добре и подходящо да избягваме четвъртия случай. В него се изправяме пред предизвикателство което е нямало решение в семейната ни история и рискуваме да вървим по стръмен еволюционен път който обикновено отнема поколения. Ние сме призовани да осъществим революция, вместо еволюция. Няма да имаме равен старт с друг по тема и характеристика която липсва на нашите. Тази тема е нито естествена, нито придобита и на нас ще се наложи да преоткриваме света и преодоляваме големи стръмнини. Ще сме пионери в заниманието си. Това, че дадено занятие отнема поколения, значи, че ние ще умираме и ще се раждаме няколко пъти докато придобием това умение. Това символично е и броят на хората които ще жертваме по пътя. Една раздяла е едно поколение, една епоха. Животът на човек е забързано повторение на историческото развитие. Започнали сме като клетка също както е било в първичния океан, зигота. Дишали сме с хриле също както рибите. Личната ни история е започнала с раждането. Като деца повтаряме каменната епоха. Като юноши сме романтици, имали сме леви убеждения. После ставаме капиталисти когато се хванем на работа. Във всеки един момент ние сме на върха хем на личната си история, хем на историята въобще. Пишем едновременно и двете истории. Личните ни достижения се превръщат в обществени и исторически. Може би не е нужно винаги да сме на кървящото острие на историята като занимаващи се със свръхмодерното. Ренесансът и романтизмът също имат своите проекции и съответствия в нас. Бидейки по-далечни в историята те са непремено по-базови и ценни. Колкото по-близо сме до острието, толкова повече сме егоисти и гледаме личната си история, но все пак има по-голяма вероятност да останем в историята въобще. В колкото по-стари епохи живеем живота си, толкова сме повече в услуга на устоите на обществото, по-близо сме до фундамента. В полярният случай човек би се лишил от звания и би се обрекъл в полза на хората от обкръжението си. В другият полюс, титулованият ще жертва време на близките си полза роду и ще го пишат в учебниците по история. Всеки според нуждите на времето си. Ту близките ни имат нужда от нас, ту сме се хванали на някоя службица. Чудим се в семейния или в корпоративния албум да влезем по-напред.