Мисълта като валута.
Парите не правят човека,
те показват какъв е.

Разбрахме, че да мислим за някого значи да го обичаме и че по този начин той се явява наша причина и смисъл. Това, че този човек не е до нас и е помислен, избран в негово отсъствие, означава, че ние работим за този човек. Мисълта като отсъствие на някого, като въпрос как да сме му полезни без да сме с него – това е мислено отиване на работа и служба спрямо някого. Но щом работим, каква е ползата? Това количество каузалност и мисъл които сме вложили в някого е валутата на общуването ни с него. Да нямаш търпение да се видиш с някого, за да му споделиш какво ново знаеш – това нетърпение е било и причината за това ново знание. Трупали сме валута спрямо този човек. Не сме работили за кого да е, а точно за него. Нашата валута е с ограничен пласмент и много малко хора я приемат за чиста монета. Но ние нямаме претенция за общност когато си мислим за определен човек. Ние искаме именно специфично знание за него, за да не се появи друг човек по-богат от нас в това отношение. Това е натурална търговия. Така показахме, че мислите сякаш са пари и действително мислите не правят човека също както парите, но показват какъв е. Парите като най-елементарната количествена деноминация на отношенията, именно показват за какво мислим когато ги харчим. Така е добре да пестим не, защото ни се свиди, а просто защото всички други начини не вършат работа. Качеството ни вече се е предало в количеството на парите. За да проследим за какво си мисли и какво желае човек е достатъчно да проследим за какво харчи валутите си. Мисълта е трупането на валута, а действието е харченето. Науката печели пари, изкуството ги харчи. Така умът работи за сърцето, а то му се отплаща с химия и пресни живителни сили. Това което умът трупа, сърцето сбъдва. Умът събира, а сърцето умножава. Важните решения са сърдечно, активно мероприятие. Не е важно колко мисли човек(колко изкарва), а какво прави(за какво харчи). Разликата между това какво говорим и какво правим. Разликата между причина и следствие, което е именно цената. Следствието, това което правим е цената която плащаме. Мислите и парите не правят човека, защото те не са действието. Изборът прави човека.