Как се разгръща причинно следствената връзка с течение на времето. Какво и как точно зависи от нас. Говорихме си с познат, че не може да промениш нещо, без да го разбираш. Да промениш значи да го имаш. Да имаш нещо означава част от теб да е в този някой – парадоксално, но аз имам някого когато той ме е приел за свой. Като деца почти нищо не зависи от нас, ние сме едно допълнение към живота на нашите, а те са подлога. Всички стрелки на причините сочат към нас. Какво да направим за детето? За кого да го направим? За детето – допълнение. Като деца сме консуматори на причинно следствената връзка. Силовите линии се гасят в нас и ние се учим и растем. Ние сме следствието, това което още само изглежда и обещава. Следствието е цената. Децата са много скъпи, защото консумират причинно следствие. Ние сме причината да ги има и се опитваме през цялото време да покажем, че те са причината – да ги направим причина за нещата – равни на нас. Да ги направим способни да причинят сами себе си на света. От консуматор да станат генератор на причинно следствие. Когато знаят достатъчно за света те ще могат и да го променят и формират. Когато човек е причина за нещата той избира следствието, то се явява избора. С избора си ние причиняваме – изборът като единствената работа. Ето защо и децата като следствие нямат избор, те не работят. Причината за нещата е човекът способен да избира. Кога той може да избира? Той избира между хората които са гласували за него. Това е неговият избор, затова той е причина и фактор, защото са го приели за свой. Той има избор, защото са го избрали. Единственото нещо което се случва в нас и света въобще е когато приемем някого за свой. Когато тази единица човек стане вътрешна за нас – когато тя се е доближила достатъчно и този допълнителен херц сърцебиене е бил достатъчен. Когато някой е станал причината да го следваме. Когато сме й казали – вече имаш избор.

ABBA - Take a chance on me