Потокът от мисли и събития около нас който се случва е реакцията на света около нас и тя се случва спонтанно и ние сме част от този поток. Това е ежедневната промяна и трансформация на света. Това е поток от причинно следствие върху който нямаме контрол като наблюдатели и в който не знаем какво ни се случва. Потокът значи скорост и предполага инерциална система която се променя с времето и с хората, като времето и хората са взаимно заменяеми не само като понятия. Тази скорост и посока на потока предполага да сме с някого, да сме естествено увлечени от хората и събитията. Светът ни се случва независимо от нас. Какво ние виждаме като събитие зависи от нас. Дали това събитие е причина или следствие – зависи как го мислим. Всичко е или проблем или възможност. Всичко е поне дуално като смисъл и това което гледаме в този поток е вероятно неизмеримо сложно и има скрит потенциал и смисъл. От нас зависи колко дълго ще гледаме в нещо и колко смисъл ще видим в него. Ние сме винаги в този поток и той винаги е част от мислите ни и с решенията си ние пренасочваме струи от потока в следствия които ни харесват. Ние контролираме причината и следствието с мисълта си. Колкото повече мислим за някого, толкова повече той е причината, за това което ще се случи.С мисълта си ние добавяме потенциал и заряд хем за нея, хем за това което ще се случи. В полярния случай, когато сме обсебени от някого и мислим само за нея, тя е и причината и следствието за нас, това е една система с постоянна облачност и валежи, това е една целокупна планета. Вижте как с мисълта си активно променяме причинно следствената връзка. Взимаме някого като следствие и го повишаваме в причина за това което правим. От обект го превръщаме в субект, личност, защото тя е лична за нас. Разбира се, че тази мисъл има нужда от реализация и изява на този потенциал, но без нея не бихме могли да направим нищо. Тази мисъл сама по себе си е причината за това което стана навън. Истината е, че нищо не се случва извън човек и че това което се случва извън нас е вторично и маргинално. Истината е, че с мисъл за това как да променим хората и как да решим техните проблеми можем да постигнем не повече, а точно това което трябва. Всичко в битово и материално отношение е проекция на този който обичаме. Затова не е добре да харесваме материални неща, защото така харесваме нещо което друг е обичал. То е хубаво, защото този човек е обичал някой друг и като резултат е направил това нещо. Това което човек прави през деня в ежедневието си са само хора. Всяко действие, всяка професия и занимание се свеждат съвсем лесно и очевидно към причините си които са хора. Защо правиш дадено нещо е много подвеждащ въпрос – заради кого го правиш? Затова е важно да обичаш това/този което правиш. Или да перифразираме въпроса от предния пост Какво в Кого. Всяко какво се свежда до кого. И ако това което правим ни куца и не го умеем, това еднозначно означава, че имаме проблем с даден човек който не ни е обичал или който не сме обичали както му се полага. Точно толкова е просто и точно толкова е трудно.