–Кой е любимият ти цвят?

Това какъв е любимият ни цвят и какво носим е това от което се боим - това е боя и обвивка. Ние носим цвета който харесваме и цвета който искаме да сме, но не сме. Това което носим го носим на ръце, то ни тежи, защото не сме него. Цветът и изгледът са това което борим, нашият проблем и избор. Това което изглежда е следствието. То често е в силна релация с идентичността, но не е нея. Много от туристите по морските курорти са северняци. Това което харесват обаче, не са те. Това което виждаме не само, че не е идентичността, ами е почти обратното на нея. Има един особен случай. Ако аз имам кафеви очи, аз неминуемо харесвам кафеви очи. Да, може двамата да не сме с идентичност в кафявото, но вероятността това следствие да има една и съща причина е по-голяма. Подобни се харесват с подобни. Понеже окото е плитко, то гледа следствието, а не причината. То гледа непосредственото и за него всяка привидност е проблем. Затова окото обича голотата и първичното. То не обича с причина, окото е безусловно. What you see is what you get. Прочел това умът и добавил - what you see you may not get. Вторично умът заключава, защото сравнява. Сравнението е по двойки, вторично. Примитивът на ума е двойката. Да си умен, значи да си в двойка. Това спрямо онова. Той може да сравни много двойки от свойства, но това което накрая той казва е – този преди онзи. Окото и умът правят три точки. Това което окото е харесало безусловно в първата точка, умът може да приеме или откаже в другите две. През три точки могат да минат парабола на квадратна функция и синус. Квадратната функция означава, че умът е отхвърлил, върнал е, отразил е видяното. При синус имаме съгласие, защото това е езикът на сърцето – синусов ритъм. Така това което е минало филтъра на очите и ума е годно за сърцето. 

Пример:

Карате червена кола. Привидното е, че вие сте червен по манталитет, но истината е, че харесвате червени по манталитет хора. Това, че имате кола привидно означава, че служите на семейството си, но истината е, че с нея сте мобилен и търсите червените по манталитет хора. Привидното е, че като плащате гориво за колата, вие служите на това семейство. Истината е, че плащате такса за търсенето на червените по манталитет хора. Привидното е цената. Плащаме за боята, това от което се боим и харесваме. Следствието е разликата между нас и околното. Следствието в общия случай са вещи, не хора. Дори да са хора, те не са причината, но за тях плащаме. Затова жените не се интересуват от нищо друго освен от цвета на колата.