Стигнахме до извода, че упражняването на избор е всъщност изкуството и че в него сме свободни да изразим себе си. Изборът, обаче определихме и като работата която имаме да вършим. Романтично заявихме, че изкуството е нашата единствена работа. Кое тогава ни кара да страдаме на работа? Кое прави работата тежка и защо страдаме докато работим? Работата ни заставя да правим нов избор там където вече имаме мнение и готово решение. Това води до напрежение. Това е унификация на мненията и избора, което е разрешаване на конфликт и спор. Знам, че имаш стаж и другаде сте правили това иначе като реализация, но сега ти казвам, че новите бизнес условия налагат начина за който настоявам аз. Още един пример, за това, че няма разлика между служебните и домашните задачи. Това е единия аспект на работата който я прави мъчна - обективно необосновано решение което се налага поради субективен фактор. Защо? Защото защо завършва на о. Това е вододел и упражняване на власт и делба на хората на зони на влияние. Ти сега за мене ли работиш или се правиш? Изкуството тук вече губи от себе си, защото ако друг види какво правим по нареждане, ще види, че е раболепно угодничество и слугинаж и не е по правилата на изкуството. Това са “фини” моменти в които се планува бъдещето и може би отнапред става ясно, че ще има схизма, защото това което правим е ерес. Шефът ни се оказва еретик богохулник. В семинарията съм учил 5 години  и 15 години съм прекарал в строг пост по манастири, а той изведнъж не харесва как съм сложил иконата на сайта и как провеждам богослужение. Отишъл съм с всички символи на правата вяра, а той отхвърля решения на светия синод. Другият аспект от работата който я прави трудна е познатите избори. Това е скуката и работата в архива на знанието. Едно постоянно ровене  в дебрите на миналото което сме забравили как точно е. Припомняме си неща което само по себе си е уморително и няма нов емоционален заряд. Нещо повече, това изисква от нас усилие което ни уморява. Това не е изкуство, не е опит за нов начин, а правене с предизвестен край, механична работа. Наля ли новите две таблици в базата? Да бе, и какво от това. Дори данните са от преди 20 години. Това наливане беше придружено от изпиването на 532-рото кафе в тази фирма, 254-тото използване на асансьора и 564-тия имейл до колеги. Тези броячи са количество тегло, те тежат - те правят коловози в които се затъва и от които трудно се излиза. Затова човек иска тези броячи да са винаги малки, да прави нови и интересни неща, за да не му тежат. Изкуството се стреми да се отърси от багажа и паметта, то помни колкото да не повтори, то бяга и се стреми към свобода. Повторението дори в науката е плагиатство, а в изкуството е просто лош вкус и влияние, нещо не собствено, не оригинално. Ако е оригинал и сътворено от нас неговият брояч е 1. Ние сме номер едно в това което правим, колкото и непретенциозно да е. Ние създаваме новините и новото. Ние тях, не те нас. Изкуството е война, науката е мира който има спокойствието да хроникира войната. Залогът на науката е страдателния. Нещо е било направено, било е забелязано, било е научено. Изделие с голям брояч - Made in China. Passive voice.