Работата, както писах в предния пост, се работи за да не харчиш инвестицията към своя човек. Оправдание какво да вършиш през деня което носи и материални облаги. Работата е също така почивка от нашия човек. Щом човек обича работата си като занимание, той непременно обича човека с който тази работа е асоциирана. Това обикновено не е нашия човек. Т.е. работата е деперсонификация на нашата любов към другия човек. Вършим работата, за да не сме с този другия който харесваме. Така пестим ресурс към нашия човек, но и придобиваме емоционален ресурс да си вършим добре работата. Така гасим любовта си към другия човек по конструктивен начин. Т.е. всеки ден ние правим съзнателния избор да изкараме много време с нашия човек и да свършим работа, да угасим ефекта от другия човек като се отдадем на работата си - което е двойна полза. Т.е. работата е работа по обезвреждане по подходящ начин на другите хора със силно влияние в живота ни и фокусиране върху нашия човек. Взимане от другите и даване на нас. Както писах в предишни постове - единствената работа на човек е изборът. Ежедневният избор. Справяне с разсеяността.