Преследването на щастието е условно.

При него ние предпочитаме. За да ни е вкусно и добре отиваме в този, не онзи ресторант. Ние дискриминираме, наричаме и окачествяваме, неглижираме. С една дума - избираме. Използваме прилагателни имена които се степенуват - по-добър, най-добър. Ние сравняваме. Ще го сравним с “по”, ще го поласкаем с “най”, ще го повишим в наречие за начин - нашият начин да ни е добре. Щастието налага избор който е единствената ни работа. Какво правим тогава, щом не сме щастливи? Покрай тая важна работа на ежедневния избор май е по-добре да гледаме и на нас да е добре. Ние си мислим, че нищо не правим през деня, обаче ни се налага постоянно да избираме. Това, че стоим на едно място с един човек дълго време също е важен избор, постоянен избор, това също е важна работа, сериозна работа. Понеже изборът е действие, а действието е изкуството, това означава, че единствената ни работа е изкуството. От десет години ходим с нашия човек в този ресторант и сме избрали пак себе си и пак това място. Къде е изкуството в цялата работа? Изкуството е всеки път да го правим малко по-различно, да варираме всичко и всеки, да се видим във всички цветове и постановки. Да покажем, че слабо обстоятелствата ни влияят и сме заедно. Да покажем, че от всички възможни сценарии, нашия избор се е оказал правилен още веднъж. Че той не зависи от сезоните, мненията, трудностите, че ние сме съществителните собствени в нашия живот. Че вече сме нарицателно в това което правим. Ние сме красивата етюдна задача която и днес решихме, но по нов, оригинален начин. Въпреки глаголите  и прилагателните в които ни спрягат и злите езици които се опитват да ни разделят както могат. Така се ласкаем заедно, че нашето изкуство е по-добро от на всички останали. Изборът упражнил изкуството си е спечелил съществително собственото. Изкуството е постигнало целта си. От всички условности сме показали, че ние сме условието. Щастливи сме, но само при едно условие.

Still the one?

Looks like we made it
Look how far we’ve come, my baby
We mighta took the long way
We knew we’d get there someday

Ain’t nothing better
We beat the odds together
I’m glad we didn’t listen
Look at what we would be missing