В предни постове споменахме за избора и неговото значение. Големият избор поражда следните ефекти. Когато на ежедневните избори много хора са гласували за някого, той има голям избор. Като човек и в социален, нематериален аспект, той трябва да направи само един избор. Цената на избора му е достъпна поради големия интерес, но последиците са сериозни. Естествено е такъв човек дори да страни от избора, понеже има потенциал който не иска да насити. Той страда от синдрома на Питър Пан който никога не избира и не губи потенциал, не се реализира, а се чувства глезен и това му харесва. Той е глезен и го е страх от коляно. Такива хора са капризни с основание. Choosy and picky. Знаят, че това което ще получат е по-малко от сумата на потенциала им и естествено странят от избора. Но веднъж решили се на него се наблюдава следното. Те са избрали, но страдат от недоволството на другите които ги харесват все още. Избираш едно, плащаш за останалите. Това значи конфликт с много хора при голям избор. И така евтиното им излиза скъпо. Така големият избор се явява проблем на ежедневна база - този избор е труден и е всекидневен. Дори да е лесен, при трудност лесно се прави друг избор. Висока разсеяност и хаос. При избора може да се наблюдава и разочарование или усещане за пропуснати ползи. По народному - страх го е, че се е минал. Хем се печелят врагове, хем избраният е сравнително нещастен. Затова идеалният политик е мъж, ерген с добро поведение пред всички политически партии. Ако е женен, жените одумват жена му, защото те са го избрали на изборите. Мъжете пък и в двата случая го редят, че за нищо не става. Но все пак ги е бил на изборите.

Както някои наши политици казват:
– Пак ги бихме на изборите и пак не ни дават да управляваме.
– Но ще предизвикате политическа кри-за!
– Никой за нищо не е крил. Намеренията ни са прозрачни. Вие не искате да преговаряте и да правите компромис. Използвате ченгеджийски хватки и бягате от политическа отговорност.