Съединението прави силата
Така се оказва, че това което пиша е винаги свързано с текущи проблеми и изглежда не ми е лесно да пиша нещо по задание и отнапред поставена тема. Логиката на това е, че емоционалния пик съвпада с това което правя и се получава по-добре. Работа по тема която е в опашка и лист може би изисква време за напасване и мислене до настъпване на вълнение което да започне писането. Това става рядко. Затова всяка нова задача би следвало да е отдалечена във времето до настъпване на смяна на контекста и възможност за протичане на химия през него - to be in the flow state. Това чисто практически означава, че човек едва ли може да свърши твърде много неща за ден, защото смяната на контекста е скъпа. Едно форсиране на задачите би означавало те да страдат от липса на ограничност. Една стратегия е така да се подбират задачите, че смяната на контекста да е минимална. Т.е. да се вършат емоционално и тематично близки задачи една след друга. Не говоря за предимно механични задачи, а за творчески. Изкуството по начало не знае как точно, затова му трябва химия до постигане на органика. Изкуството е химична реакция условията за протичане на която са много важни. Това е скъпият контекст за всяка реакция, която вероятно изисква нова стъклария, вещества и катализатори. It’s all about set and setting. Популярен метод в катализата е да се добавят крайните продукти на реакцията за ускоряване на процеса. Ако искаме да пишем вълнуващи неща, трябва да сме развълнувани. Химията която дадено четиво индуцира у нас е същата като тази в писателя. Писането е инжектиране на вещества от тяло в тяло. Това е органичен синтез. Затова четенето е пристрастяващо. Съединението прави силата, защото химията прави физиката.