Днес беше един ден на спомени като от “Инвентарната книга на социализма”. 94 ме остави на Велчова завера до Семинарията. Заверата на моя съученик Велико беше, че се премести в езикова гимназия. Същото предполага и спускането по улицата към площад Журналист. На тая улица има пункт за събиране на вторични суровини. Човек може да върне стъкло, желязо и хартия. С майка ми обикаляхме навремето по тия пунктове в Добрич, за да си говори с нейни колежки. Тефтери за опис, голям кантар и купища хартия. Спомен от детството. Срещу тоя пункт е магазина за колела от който си взех първото колело с първата заплата. Като се подмине Журналист, вляво е галерията за картини, които също като немския и Ерланг мамят, че са на няколко месеца практика до постигане на същия рисунък. Купувам си закуска от Римската стена и разглеждам за малко пазара, преди да се спусна в късата улица пред стената. Там имам също много спомени. Един от тях е пиене на бира с едно лице което също като мене обича да носи каре. Ще каже, човек, че не съм стар и че нищо не ми се е случило и ще сбърка. Аз се чувствах вече стар дори като юноша. Вървя бавно по Графа и преди да подмина Попа се сещам за един разговор с учител по немски и английски който ни беше спрял с Ицо за разговор. Той ни беше обяснил, че подарък на английски, значи отрова на немски и че с тези неща много трябва да се внимава. На Попа се сещам за Боби с който така и не се научихме да пием кафе. При Шишман и Седмочисленици вече се поспирам, за да погледам и да си припомня толкова много неща. Една раздяла, кръщене и едно каре. Вървя замислен в тия спомени чак до Гарибалди, където свивам към галерията за кафе. Още един спомен - за една скъпа покупка и едно свидно дете. Гоня Московска по диагонал и стигам до улица Париж. Разглеждам стари значки и часовници, чудя се турист ли съм или не съм. Разглеждам и тук картините преди да седна пред Невски. Тук си спомням много вълнуваща постановка от Франция в минали векове. Всички бяха облечени в стари костюми и огромни рокли с корсети, имаше войници с байонети на стари мускети. Бях се промъкнал зад сцената и гледах как тренират за роля. Усещането беше за карнавал по улиците на град преди няколко века в който всички бяха много въодушевени и изглеждаха приказно. Хората си говореха и докато си говореха играеха и танцуваха. Някои се дообличаха, други събличаха, слизаха от сцената и се качваха. Май гледах истинския спектакъл. С нежелание се разделям с този спомен и след малко чакам мирно автобус на ректората. Беше свършила една дълга разходка по улица Носталгия.