Като работех в немска фирма се преместих в едно каре с трима непрограмисти. И тримата се занимаваха с мениджмънт на проекти с немските шефове. Говореха на немски. Почти не съм завиждал на хора за каквото и да било, но на тия им завидях. Голям мерак тоз немски, голямо нещо. Все ми е в запас като вариант за работа. Все съм на един по-обстоен курс по немски разстояние от това и един testDaF. Братовчед ми, веднъж ми каза - не се тревожи казва, един в тоя живот е така, друг е иначе, един има едно, друг друго. Беше ми подарил стекче с малки минерални води Бачково. Разбирай - защо не работиш в клас с деца? Самият той е дългогодишен преподавател. Който е пил тая вода знае, че е тебеширена на вкус, много карбонати има. Помня като се върнах от чужбина и исках да се срещна с него в Търново. Ела, казва, да се видим на паметник Майка България в центъра.