В Софтуер АГ като работех се преместих в едно каре с трима непрограмисти. И тримата се занимаваха с мениджмънт на проекти с немските шефове. Говореха на немски. Почти не съм завиждал на хора за каквото и да било, но на тия им завидях. Голям мерак тоз немски, голямо нещо. Все ми е в запас като вариант за работа. Все съм на един по-обстоен курс по немски разстояние от това и един testDaF. Ванко, братовчед ми, веднъж ми каза - Мераци, мераци. Не се тревожи вика, един в тоя живот е така, друг е иначе, един има едно, друг друго. Беше ми подарил стекче с малки минерални води Бачково. Разбирай - що не бачкаш в клас с деца? Който е пил тая вода знае, че е тебеширена на вкус, много карбонати има :-] Помня като се върнах от Англия и исках да се срещна с него в Търново. Ела, казва, да се видим на паметник Майка България в центъра :-] Беше преподавател в Търновски университе и почетен гражданин на града. Бяха си говорили веднъж с татко - това ми е професия, каза, родолюбието ми е професия. Историк. Преподаде ми много ценни уроци по родолюбие и синовен дълг към баща ми. Много обичаше вуйчо си, татко.