Когато се регистрирам някъде или просто ми искат пощенски код, за удобство пиша винаги София 1000. Не съм пращал писма в централната поща от времето когато имаше телефони в нея и когато си бях купил последно международен билет за самолет от бюро Рила срещу сградата на пощата. Тия дни реших да се отбия, просто от носталгия. Намерих едно гише в което продават календари, картички и марки. Заговорих се с продавачката и я питах дали се събират още писма от жълтите кутии пред пощата. Каза ми, че се събират. После се сетих, че на трамваите също има пощенски кутии и реших да питам и за този сервиз който всякога ме е привличал с идеята и простотата си. Този път ми каза, че тези кутии не ги събират отдавна, защото било много ресурсоемко. Загледах се в изложените марки.Замислих се какъв фетиш е да събираш марки, които са ужасно демоде като пощенска отживелица.Помня колекциите си от картинки от дъвки които и до днес пазя. Две пълни колекции на Турбо и Финал. Не знам, много обичам такива неща и ми напомня по странен начин за старите значки които гледах скоро пред Невски. Като деца събирахме и кутии от цигари - БТ, Асос, Фемина, Марлборо, Дънхил … Алюзия към хербариите с билки които споменавам в описанието на сайта. Когато ми е възможно, ще слагам по марка на всяко писане. Цената на тая марка вероятно е цената на купеното кафе, докато е писана статията.