Светът от предния пост има един проблем. Той е във война. Този пост е една гледна точка, тази на нелоялния човек. Той има своите аргументи и неговата истина е не по-малко важна, просто е условна. Условността дели, този свят е разделен на групи на лоялност. Аз съм предпочел моята група като съм се разграничил с нелоялност. Тази условност и несигурност, половинчатост у мен е довела до раздялата ми с някого, а след това поради поляризацията на познатите ни, до деление на обществото ни. Всеки е взел и предпочел страна. Така показахме как вътрешното деление и несигурност на човек води до обществено разделение. Без да губим общност, може да кажем, че светът е намалял на половина. Аз пак съм прав, но вече в моята си половина. Несигурността ми е довела до криза която едвам сме надмогнали заедно, след която съм взел решение за нелоялност. Това са двете вътрешни войни за които говорих. След раздялата идва войната с този който сме напуснали, а след нея и тази с обществото. Двойната ни лична война има съответствие вън от нас като двойна обществена война. Това са 4 войни, една от които е световна, като следствие на 1 несигурност. Това е саморегулиращ се процес който твърди следното - ако сам не си сигурен какво искаш, ще ти се наложи да си във война със света, ще трябва да търпиш първо себе си, като лична непоносимост, после ще си във война само с някой друг, а след това и с цялото общество. Затова е добре човек да изпадне в дифолт. Да е сам до постигане на всички тривиални случаи и истини. Да приложи рефлексията от този пост с цел елиминиране на чуждия фактор. Да опита пълноценно общуване с някого и после да се завърне в тази част от света която е останала след разделeнието.

Монологът на саморегулиращия се процес на живота:

– Ако искаш, ще ти помогнем. Ако не искаш, ще те принудим.
– Со кротце, со благо и со малко кьотек.
– Силата на аргумента и аргумента на силата.

Всичко което се иска е човек да не лъже себе си. Нищо повече.