Днес разглеждах страница в която човек трябваше да се самоопредели. В едно от полетата пишеше - изключително лоялен. Дали се определям като такъв. Има две страни на въпроса които са важни. Едната страна е дали сме максималисти. Другата е дали сме лоялни към себе си. Критерият на максималистите е много силен и за да успяват все пак, те поддържат двоен стандарт. Те са в постоянна битка между това което имат и това което искат - това ги разкъсва. Желанието им е толкова трудно за постигане, че те стигат до компромис и така водят двойно счетоводство. Тук идва и втората страна - максималистите излиза са рядко лоялни към себе си. Недоволни са. Това хората наричат двуличие и арогантност, обаче то е една вътрешна реалност която се страда и която има своята правдива логика. Какво иска този човек от мен? Да съм лоялен към него? Та аз самият страдам това и не съм лоялен към себе си. Той иска от мен да поставя неговия преди моя интерес. Така максималистът изглежда хладен и дистанциран, конкурентен, всякога недоволен и сърдит. Друго което се запитах докато четях тази страница. Има хора към които съм бил абсолютно лоялен. Има и такива които съм предал, за съжаление. Като знаем това, аз лоялен ли съм? Иска ли се да съм лоялен към всички? Никой нито иска, нито може да е лоялен към всички. Това е силно контекстно понятие. Значи лоялен наричаме този който е имал късмета да е с правилния човек. Какво достойнство е тогава лоялността? Тя е достойнство когато е към самите нас, към другите хора е чист късмет. Бил съм от двете страни на лоялността и според мен е много по-лошо когато ти предаваш. Това значи, че си предал себе си и си страдал толкова време това, че си предал най-накрая и другиго. Това е двойно престъпление. Вече въпросът не е аз или ти, а - аз вече се предадох и се изгубих и за мен е въпрос на оцеляване. Така другият се съхранява и бива пощаден. За него остава горчилката на раздялата. За мен остава горчилката от оцеляването и раздялата. Когато аз съм се показал нелоялен, аз вече съм платил. Това е акт на дълго мислене, страдание и вътрешна борба. Потърпевшият има комфорта на това да обругае и злослови, при все, че е виждал всички сигнали, фази и етапи на раздялата. След подобно нещо човек е в несвяст(не е бил свестен) дълго време. В период е на търсене на себе си, защото знае, че лоялността е лично дело и че, ако той самият не е щастлив със себе си, едва ли би бил от полза за някого. Това е период на търсене именно на устоите и хората към които сме били лоялни, като неизбежно по-близки до нас самите. Това не е дори търсене на хора, това е търсене на идентичност, на себе си. Подобните на нас ни помагат да се открием, за да може да общуваме правилно и с другите.

And One - Tanz der Arroganz