Бягството има степени и измерения които дават свобода. Запъхтяно бягане по улици в нощта. Първа пряка вляво, втора. Спринт. Сянката ми ме спохожда, по ъгли и по бордюри, хвърлена от нощни лампи жълта светлина. След малко друга пряка, погледи през рамо. Няма никой вече, но за всеки случай, сигурен да съм, че няма съгледвачи. Засукани сокаци в квартали непознати през една държава в друга и през нея в трета. Никой никога не ще се сети, пък дори да е часовникар с пинсети. През девет улици в десета и през втората държава в трета. След два полета и часове със влак, чакам в късна вечер свръзка. Кого ли ще ми прати този път съдбата? Дали ще те позная? Дали ще е необикновено служебно назначение? Или тези мои задължения са за тебе вече срещи без значение?

New Wave - Dance with me