По щастливата жена си личи,
че мъжа й е готин.

Аз съм спринтьор и работя на бързо. Бягам и докато бягам сме с нея за кратко. Във всяко бягство аз я намирам и тя е щастлива, всеки ден, но по малко. Тя е в кафенето, в мечтата, някъде по улицата, между етажите в сградата, в подаръка, в десерта, но не и в основното. С толкова сладко като нея трябва да се внимава. Страх ни е, че сте се изгубим в битието на делника, някъде между хората и службата. Колко дълго на ден може да е щастлива жена ми? Пет минути усмивка и едно бягане време. Колко по-дълго време от това може да е щастлива жена ми? Един час бягство е за нас цялото време. Караме го на десерти и нека, друг да преяжда с основното. Това е за нас вкусното, нашия час бягство от скучното.