В няколко поста споменахме за изкуството и науката, за действието и метода. Изкуството се опитва да нарече непознатото, то няма дефиниция. Изкуството е просто нещо с което артистите се занимават. Какво е то? Ами изкуството е действието и то се занимава главно с публиката. По красив начин се опитва да покаже и внуши, да подчертае и изопачи, да спекулира. То е действието което се стреми да промени начина по който действаме. И когато се опитваме да упражним изкуството си, ние непремено си търсим публика. Ние сме с претенция за подлог в изреченията които изричаме и си търсим допълнения. Караме публиката да се вдъхнови и да поиска да си сменим местата. Изкуството инспирира и подтиква към игра - предизвиква играещия човек у нас - Homo ludens. Кара ни да приемем на шега този сериозен живот. Изкуството не е нещо с което се занимаваме по команда. Дори пиесата която играем за стотен път има хиляди нюанси и я живеем в малко по-различен аспект всеки път, който ще доведе може би до нова адаптация и реакция, до решение. Когато търсим да назовем и опишем непознатото няма гаранция, че ще го срещнем дори. Това не е занимание по часовник. Не е списък със задачи за изпълнение. Това занятие не се квантува. Какво значи свърши ли пиесата? Прочете ли книгата? Това по-скоро звучи като - преди 10 години гледах филм който много ми хареса и днес изживях епизод от него. Действие което подтиква към действие - влияние. Изкуството е влияние. То провокира избора, подвежда, мами, злоупотребява и накрая ни оставя с въпрос на ум. Пак ли ще направиш това утре? В този делник, по тия булеварди, всеки ден? Пак ли? Като шепот който мълви, че не е твърде късно. Като спасение срещнало своето оправдание. Сякаш, за да се спасим, дължим някому обяснение. Действие което поражда действие. Билет за кино, който води до билет за самолет. Книга която поражда нова история достойна да съперничи. Изкуството поражда изкуство. То е единственото което се множи. Науката оставя след себе си само изделия. Изкуството - произведения. Произведение - умножение. Консумирано то е способно да се възпроизведе. Не достатъчно живяно, не достатъчно разбрано, непозната земя на картата в тази книга и тоя плакат. Ако беше живяно и разбрано, то щеше да е каталогизирано, прошнуровано и запечатано с номер и име. Преброено и наречено. Премерено в число, преценено и дефинирано - вече цитирано, а не пожелано. Втора ръка знание. Название по номенклатура. Папка в канцелария на циклостил. Справочна литература. Изделие на научно-техническия прогрес. Следствие на научния конгрес. Всички научни работници са историци, защото едно изделие веднъж създадено, то остава в историята, без значение колко е модерно. Обратно, изкуството винаги третира само бъдеще време. И най-старата постановка се играе, защото третира нерешени човешки проблеми. Вечният въпрос - как, който не зависи от кой. На конгрес отиваме да кажат какво ново. Всяко какво е тленно. На театър отиваме да видим как ще изиграят(нас) постановката. Едно вечно как.