Аскетът от офиса и кабинета в днешно време е различен. Той е живял детството си в минали епохи, тъкмо е заменил предимно механичния труд с тежко интелектуален и страда техническия прогрес под формата на лична революция която се мери в неща над нормата - извънреден труд, прекомерно усилие - една обща наднорменост. Този монах страда все същите жертви, но сега тежкото външно от фабриката и полето е станало вътрешно за него под формата на тегло. Той тегли. Голямо е теглото му. Той е задоволен базово на ниво битова химия, но му липсват продуктите на финия органичен синтез – хората. При този монах се изповядват колеги в специфична техническа нужда - той е оракул, велик заклинател, който в нужда се познава. Той ще ви гледа не на кафе, както правеше майка ми, а на логове от продукционна среда. Ще видите, че си е изял пръстите от вълнение в опит да сбори ежедневието. Той въздиша тежко, защото коланът се е впил дълбоко в телесата му. Съпреживява и страда проблемите и това му личи, защото не е леко да се вдига тежко. Той е тежкоатлет. Носи на плещите си трима чираци които по-скоро пречат, двама калфи  и отговаря на спешни въпроси по телефона в рубриката – “Помощ от приятел”. Той стои в късни доби и решава мъчни проблеми на продукционна среда. Няма романтика в ежедневието на отеца в този отдел. Той е развил зависимост към средата си, защото химията при него се случва под формата на ласкателства и комплименти - това е захар от която хем се пълнее, хем си гладен. Трудно му е да се откъсне от тази диета, защото е забравил и фабриката, и природата, и себе си. Свикнали са го лошо на индустриален шекер. Тези белези от колан ли, от хомот ли са, от бич ли са. Тия пръсти той ли ги е ял, друг ли го е ръфал с дертове - май е все едно. Модерна, индустриална аскеза. Както твърдят от KFC - It’s finger licking good! Той се е превърнал на едно Big Tasty което ядат на дневна база и което го има навсякъде по света. Same product, delivered everywhere. Отецът се моли всеки ден за собственото си спасение и това на ближните.

Сякаш татко ме кани на плажа в Албена.
Това беше негова територия.

Sugar ray - Some day

Some day
When my life has passed me by
I lay around and wonder why
You were always there for me

…

Just close your eyes and I’ll take you there
This place is warm without a care
We’ll take a swim in the deep blue sea
I go to leave and you reach for me