Страничен ефект от любовта е справянето с неразрешени вътрешни проблеми и конфликти. Тя директно ги конфронтира и това може да се стори първоначално доста грубо като усещане. Но става ясно поне в каква посока да се работи. Нищо не остава скрито покрито, защото любовта работи в сърцевината на модела. Няма по-вътрешна от нея и ако нещо не е както трябва се усеща веднага. Тя е едно силно твърдение което подлага под съмнение устоите ни. Сигурен ли си? И за да се покаже човек по-сигурен току виж сменил работата си, добил желание за кариерен растеж или пък просто взел та отслабнал. Любовта има тези свойства. There is no love, only proofs of love. Добре, ти си от моите. Какво ще направиш по въпроса? Ние не сме тук, за да се обичаме, а да вършим работа, да ми се докажеш. Работа, работа, работа! Влизам ли аз в твоите сметки? Твоя работа ли съм? Ако съм, ще трябва да поработиш. Работа ли ти беше да ходиш там? Аз добър работодател ли съм или кандидатстваш и другаде? Любовта се конкретизира и овеществява точно по този начин под формата на служебни обязаности.  Рационализира се с правила от горния тип. Това е механизмът по който започваме да обичаме работата си. Любовта индуцира себе си в материалното и рационалното. За какво ги чукам аз тия камъни в тая кариера, освен ако някой не ме е попитал дали съм сигурен и аз съм се объркал. Сигурен ли си? И така ставаме материално осигурени. Ние(мн. число) сме вече сигурни. Какво ли щях да правя, ако бях сам? Риболов в планинско езеро до борова гора? Кариерата с камъните става привлекателна само когато някой ни подлъже за това. Любовта има тези чудни свойства. Но изглежда това именно са проблемите които имаме нужда да решим, за да сме социално адекватни. Любовта и щастието обаче не идват отвън, те са лично занимание в единствено число. Ето заради това е важно да сме с близки до нас хора, за да няма голям конфликт между служебните и душевните ни занимания. Любов която ме праща в кариерата без жал обича ли ме? Аз служа на чужд за мене човек, той иска от мен трудни, чужди за мен неща. Така страдаме нашите различия. Работим се един друг. Все пак любовта има всякога ценни и важни уроци колкото и да са различни хората. Но не съм сигурен дали трябва да се върна от езерото за грешната любов. На това място ще съм винаги по-близо до себе си.

– Ти какво си завършил?
– Основно образование.
– А аз средно, бакалавър и магистратура!
– Ама ти съвсем нищо ли не си знаел?