Изкуството е действието, глаголите. Стрелката, посоката, нуждата, незнанието, непознатото, неумението. Действието се опитва, но винаги е по-близо до импровизацията отколкото резултата. Иначе няма дори да опита, ако е сигурно какво ще постигне. Действието е реализация на потенциал който задължително ще изгуби и жертва енергия по пътя. За да спечели, ще плати. Изкуството е жертва в чистия си вид. Жертвам се, за да те спечеля. Жертвам те, за да спечеля аз. Изкуството е немирното дете което не знае какво прави, хаоса и принудата на това да се изразиш по неопределен начин. Всяко дете е артист и художник докато не му кажат, че е математик. Изкуството е жертва която топли. Като ни е студено се движим, за да се стоплим - действие. Отиваме на кино, в библиотеката, на театър, при познат. Също както глаголите топлят съществителните които държат книгата. Изкуството е несръчно, защото постоянно се опитва, процес на постоянно усъвършенстване. Каква е целта на човек който действа и се опитва? Само някой друг човек. Тонове литература за умението как да спечелиш доверието на хората. Това не може да е друго освен изкуство. Всяка наука е изкуство. Никога не е постигнала всичко и се стреми, опитва се, действа. Работи по своето изкуство. Щом изкуството се стреми да завоюва, значи то се размножава. Това е изкуството, оцеляването и пребъдването. Без него съществителните/хората са обречени. Обречени са да не бъдат - да не бъдат чути(глагол), да не бъдат видяни(глагол), разбрани(глагол). Изкуството е живот.