Говорихме си с един приятел:
– Представяш ли си, да си в някое софийско ж.к. в един такъв ван, вечер, да спиш в него, хората да минават покрай теб и нищо да не подозират?
Имам едно такова софийско ж.к. до затвореният вече ресторант Капри, бонзай черницата с котката и философския факултет. На това място бях намерил две стари табуретки като тези вкъщи от едно време които претапицирах. Редовно взимам кафе от магазина в който продавачката прилича на вуйна.Често наблюдавам поведението на котката и си правя изводи за това какъв ще е деня. Някога се случва да повтарям това упражнение и вечер. Или подранявам там, или закъснявам. Оставям се на унеса на топлото от двигателя вечер, завивам се с одеало и слушам колите по булеварда. Понеже вече съм закъснял, не бързам. Като се наситя, бавно подкарвам колата из това ж.к., за да не ме заподозре някой. В какво може да ме заподозре? Че вместо да чета хороскопа наблюдавам котката? Или че имам сантимент към старата лампа в двора на философски? Това не е за пренебрегване. Виновно съм подкарал колата в това софийско ж.к. вън от всяко подозрение и слушам радио. Подранил съм, за да изпреваря всички. Една от малкото ползи на това да закъснееш.