Както се полага от време на време, в един несръчен опит да си спомня какво точно беше, днес отидох на излет в планината. В боровата гора успях да събера един чувал шишарки, много дребни борови клони и остатъците от една стара бреза. Имам едно любимо място за бивак вляво от пътя с гледка към планината което е близо до гората. В близост има чешма което прави мястото съвсем подходящо. Намерението ми беше да сготвя нещо набързо и да си припомня колко хубаво беше на село. Признавам, че използвах хибридна система за готвене от две консерви боб, зелен пипер, глава лук и риган. В кръга от камъни сложих първо всички шишарки, над тях в конус наредих дребни борови клони. Над тях наредих по-големите брезови пръчки. Половин час отделих на огъня докато се разпали и слегне, след което преминах към готвенето. За лука знам от една книга, че след пържене, задължително трябва да се добави вода, за да се получи специфичния вкус на яхния. Лукът и чушките повряха в тая вода за около десет минути. Накрая добавих и консервите боб за допълнително варене от двайсетина минути. Манджата се получи, колкото и невероятно да звучи, но цялото мероприятие някак не успя да напомни в пълна степен живота който бях водил на село. Тогава вървях по планината много, бях свикнал с големия наклон и това беше съществена част от деня ми. Човек има нужда от няколко седмици и месеци, за да свикне да живее така. Със студа рано сутрин и вечер, с умората от работата по двора и животните. Животните които имат винаги нещо да кажат и да покажат. На село имах компания от зайци, сови, змии, гущери, соколи, орли, катерици и сърни. Веднъж дори дойде една подивяла котка която храних с дни наред в опит да одомаша. Прекара две вечери в караваната под леглото в ръмжене и съскане. Не й харесваше това което имах изглежда. Катериците обаче редовно минаваха на инспекция когато лежах на хамака и една от тях често ми обясняваше нещо с махане на ръце и резки звуци. Леската в двора и всички борове бяха нейни. Една вечер се беше шмугнала през капандурата на караваната и аз на хамака отвън я гледах как стои на прозореца вътре и ме гледа.