Това е трудът на Артур Шопенхауер, немски философ.
Четивото е обемисто и предисвикателно, но бих резюмирал твърде скромно отношението си. Когато човек решава даден проблем, той гледа да направи късо съединение между проблемите си и решенията. Често това са наивни решения които все пак са решения. Обикновено, бързо става ясно, че това не са оптимални и добри решения. Затова човек има два подхода. Да упражни волята си спрямо текущатата си представа или да промени представата си. Ако волята не стига, меним представата. Ако представата ни разсейва, упражняваме волята. В теория на графите това са търсенето в дълбочина и търсенето в широчина. Волята търси дълбочина, стреми се, копае в дадена посока. Представата няма воля и е расеяна, тя действа латерално, странично. Търси други изходи. Когато Бог види, че човек дълбае в грешна посока и упражнява волята си в глупост, гледа да го разсее някак. Как човек може да бъде разсеян? Много са способите за това, но обикновено е намесена химията във всичките и проявления. Излиза, че четенето също е способ човек да се разсее. Повишава представата му за света. Когато човек се е уморил от волята и едностранчивостта си, сяда и чете книга. Една книга увеличава хоризонта и представата. По дискретна математика са ни учили, че рядко само търсенето в дълбочина или широчина са достатъчни. Само четене, не става. Само воля - упорита глупост. Трябва да е комбинация от двете. Такъв алгоритъм в теория на графите е А*. Ползва евристика/целева функция спрямо която се нагажда. Т.е. добре е човек упражнявайки волята си и представите си отнапред да знае какво търси. Да има цел.
Представата в света това са сякаш философите и учените, те са разсеяни от много четене и търсят вместо нас нови хоризонти и ни отварят очите за вселената около нас.
Волята в света това са строителите, механиците, инженерите - тези които дживат нещата.
Без симбиоза между тях и всички професии които попълват пространството между облаците и земята, светът ни не би съществувал. Това прави щастливи и боговете и хората.