– Ако искате да знаете нечий ум - следете думите му,
ако искате да знаете сърцето му - следете действията му.

Умът излиза е работата по настоящето и миналото, спомените. Умът е представата, рациото. Умът е четенето и бягането от действието. Той е този който се оттегля и мисли, заседава, консултира, арбитрира. Той върши фактическата работа. Той прави избора. Умът изглежда хладен. Науката.

Сърцето пък е волята. То тупти напук на всичко. То задава честотата. То е което ще загуби енергия. То е което ще се лута. То е волята която ще срещне съпротива. Ако има нещо за губене, то ще е. То задвижва нещата, но не то ги върши. Сърцето е разсеяно, защото губи сила в околната среда. Звездата от чиято топлина само малка част ще стигне където трябва. Изкуството.

Сърцето се надява, че когато този квант енергия стигне където трябва, това ще е било разумен достатъчно живот за него. Сърцето дава и се надява. Разумът взима и преценява. Но той прави качествената разлика - когато умът даде - това е разликата - качественият скок - това е умножението - новия живот. Сърцето пътува и струва - сърцето събира, за да даде. Умът умножава. Като стеларатор който ражда нова звезда в лаборатория.

Сърцето гледа в бъдещето, умът гледа историята. Надежда и скепсис. Мъж и жена.