Не е липсата на любов,
а липсата на приятелство това,
което прави връзката тъжна.

Не, не става дума за това двамата да са добри приятели, а да са ревниви до степен, да не си позволяват приятелствата. Тези външни двойки приятели и общуването с тях са много важни. Така се решават винаги лесно проблемите дори само след среща за разговор. Самото отношение и нагласа се изглаждат и другите биват лесно приети и асимилирани. Всяка такава външна двойка е страх и проблем за другата половинка. Не е добре да се показва страх и ригидност в това отношение, а да се атакува и насити тази двойка с общуване. Споменахме тук как говоренето и общуването с приятели някак обезврежда и тушира всички скрити намерения. Самото говорене и събиране е акт, който поставя роли и е само по себе си приемане и установяване на статукво. След тази среща двойките допълнително и сами коригират отношението си към другите. Без преодоляване на страха от тази среща, се наблюдава и страда затваряне на връзката в самотата на общуването помежду си. Така с времето се трупа напрежение, което би било лесно разредено в една честа среща между страните. Общуването е наистина обезвреждане. Тези срещи са като мечта и сбъднат сън за единия от двамата и това храни връзката. Просто една свръх мечта създава голям потенциал за край на тази връзка и тази мечта може би трябва да бъде облечена в реалност и видимите недостатъци на битието. Тя трябва да се приземи в срещата от делника, в критичното говорене и отношение, въобще да й се даде възможност да се дискредитира сама на Земята като чужда за нея територия. Да бъде увлечена и декласирана в нисшите деноминации на житието. Вижте, има разлика между това да обичаш и да правиш любов. Човек обича истински в съня и мечтите си. С този до него той прави любов. Двойката като най-старото предприятие в което хората работят своята мечта наяве. Така двойката бива ограбена от изкуството си, защото тя работи любовта си. Тя се е постигнала в много смисли на думата. Тя е реализирала потенциала си, но така има сигурността на това какво може да се случи. Двойката сама по себе си е дом и сигурност. Тя е атом, който може да е самодостатъчен. Този атом е нашата планета. Светът наистина е за двама. Прочела това теорията за мултивселената и се посмяла.

Както казваше един приятел:
– Да го посочим с пръст и да му се посмеем.