Уроците не са задължително активно мероприятие. Когато са ви взели пре-пита-нието, това за което много питате и искате, значи, че не сте си гледали работата, а сте питали много за някого. Тази която е ваша работа и муза. Не ви се работи достатъчно и искате да я повишите в звание. Но вие нямате работа и не можете да я издържате. Разбирате ли - не можете да я издържите, не харесвате това което се случва с нея. Не можете да се издържате именно затова. Това се нарича изкупление. Не е урок като война и активно мероприятие. Нямате работа и харчите парите си. Те не са земя и имот, но са ваш актив и тази мярка цели да регулира прекомерното ви желание и да можете вече сами да се издържате с мисълта за новата реалност спрямо някого. Загуба на имот и земя е знаково събитие което се съотнася към точно един ваш партньор. Нямате работа, защото не ви се работи, а ви се живее с работата ви. Тя за вас е качество, което вие не искате да обречете на парите като количество. Ето защо топите парите си в доказателство на тази ваша теза. Вие нямате работа не затова, че не искате, а защото много искате. Искате нещо което не е ваше и затова е трудно. Това изкупление е цената на загубата на вашия човек. Тези средства могат да са цената на въоръжаването ви и водене на война за връщане на изгубеното. Или цената на приемането на новата среда и действителност. Вие изкупвате тази ваша връзка. Вие не дължите на никого нищо конкретно, вие се борите с това което е във вас. С тези пари гасите вътрешен огън. Вие пълните празнота, защото с нея не може да работите дори. Вие сте в неравностойно положение понеже друг върши вашата работа. Това е войник в посттравматичен стрес. Един истински войник се чувства неадекватно в едно мирно време. При мир войникът посяга на себе си. Той гледа с умиление семейните етюди по улиците, но не ги разбира. Това за него е лудост. Питате за кого се бие войника? За родината, за тази която обича. Но това е поза, защото той вече е професионален войник. Той не плаче вече на химна, а от посттравматичен стрес.

Lone Survivor - 2014

В този филм може да усетите стреса при битка. От цяла група войници остава един единствен който страда своето оцеляване. Войникът не плаче, защото не иска, а защото много иска. Мислете за бюджета си за изкуство и филми като за военен бюджет. Този който не храни собствената си армия с изкуство, ще храни чужда. Скъпо нещо са войната и изкуството. Струват животи.