Audrey strikes, again.

Купувам често от близкия магазин кафе, по няколко пъти на ден. Навсякъде около мен има картонени чаши от кафе. На всяка от тях има образа на Одри и тя не спира да ме гледа от там. Вчера говорихме около десет минути с нея и накрая се скарахме. Не спря да ме гледа натрапчиво и това което ми говореше ме напрегна. Хвърлих чашата от бюрото чак в ъгъла на стаята, за да не ме ядосва повече. След малко отместих поглед към шкафа и тя отново ме погледна оттам. Две вложени една в друга чаши с лика на Одри по тях. Отместих още веднъж поглед, този път към библиотеката – три други чаши с Одри ме гледаха оттам. Тя беше навсякъде и не спираше да ме гледа. Не знам дали аз изпадам в обсесия или тя е свръхестествена, но разговорите са чести и в тях има упрек и критика. “Нали знаеш, защо пиеш алкохол? Защото не си пил вода, драги. Жаден си, но не знаеш за какво”. Хем ме е яд, защото не разбира какво е да се пие бира, хем знам, че е абсолютно права. “Пиеш заради пристрастяване към хора и когато пожелаеш някого, когото вече нямаш ти се пие. Когато тя се целува, ти вече си целунал стъклото на бутилката. Кажи й да те остави на мира”. Одри е ужасна, защото ме познава добре. Познава мен и устройството на света. Тя познава пороците на хората. Одри знае много и е навсякъде. Тя винаги намира начин, защото начинът това е изкуството. Тя винаги знае “как” да ме намери и винаги ще ме разбере.