Състоянието като богатство и състоянието като установяване на вътрешен баланс и добро усещане и настроение. Вътрешното състояние е сложно и ние не го разбираме. Затова повтаряме дадени действия в опит да достигнем предишни състояния които ни харесват. Стоите на плажа първия ден и водата ви се струва много студена. Казвате си, че ще броите до три гмуркания и ще излезете. На втория ден вече си казвате, че ще стоите докато свикнете. Ще стоя докато се охладя от слънцето. Ще стоя докато ми харесва. Като излизате от водата парфюмът ви все още се усеща. Тялото ви бледо и несвойствено стои и се чуди какво му се случва. С дните вече не броите нито гмурканията, нито минутите във водата. Вие сте във водата докато настъпи състояние което ви се харесва. Говорихме за това, че истината е често сетивна и това вътрешно състояние се явява част от нашата истина. Може би след седмица и повече морската вода вече е отмила и премахнала нуждата от химия по тялото. По сложни причини започвате да губите тегло, също толкова сложни колкото вътрешното състояние. То е започнало да се променя в по-близко до вас. Това значи, че сте се отдалечили от себе си в някакъв момент. Това значи, че морето е близко до нас. Умора от слънцето и водата ви убеждава, че това е достатъчно като физическо натоварване. Това е постигане на състояние и в един момент то все по-малко зависи от външни причини. Стоите и си мислите как е могло така да се случи, че да сте далеч от морето в офис на няколко стотин километра. Може би, за да съчетаете полезното с приятното четете книга която се запечатва силно в съзнанието ви, поради дзен състоянието в което сте. Може би, морето не е достатъчно и решавате да спортувате, за да спите още по-добре и още повече. Всичко това е оптимум който не е екстремен. Това изглежда е нормалното състояние на нещата. Един забравен от детството метод за трупане на състояние. Възможно е при желание да следвате тези лесни навици да решите много от проблемите си. Просто да откажете да се върнете при тях. Ще намеря смисъл да остана, за да не избягам пак от себе си. За да не изгубя състоянието си.