Науката може повече

Несъмнено е така. Но пък мой приятел ме оборва с твърдението, че щастие което може да се максимизира, не струва. Това е продължение на темата с количеството и отровата. Защо и трябва на науката да може повече от две ябълки, сто грама орехи, сладолед и закуска през лятото? Кое може всъщност да подобри горния асортимент? Да си вземете ябълките от парка до вас, някое запустяло лозе в планината, да сте събрали орехите от точно определен път до някое любимо село, да сте си правили сладоледа сами, да сте си пекли закуската сами. Това е оптимизацията и максимизацията. Това, че си мислите за лозето и планината, селото и парка докато ядете е важно не само защото е симпатично, а защото виждате дългата верига на доставка която сами сте осъществили и това ви прави щастливи. Виждате съответствието между това което ядете и сте правили. Това е ограничност, не защото ябълките в парка са много чисти и био, а защото е една затворена верига от събития които внасят спокойствие. Това е събирачът който не ловува. Това е разходка сред природата, която сама по себе си е полезна. Аз тук все още не виждам наука. Не виждам и нуждата от нея. Това което ми се вижда важно е тази непрекъснатост и ограничност. Дори купуването на тези неща от магазина е прекъсване и наука – пари, търговия, незнайно какъв състав и произход, транспорт, логистика. Това е едно потребление което прекъсва начина по който си набавяме тези неща по естествен начин. Това е акумулиране, тегло, буфер, склад, излишество – количество. Така не виждаме съответствието. Това е купуване на услуги. Все едно съм мързелива муфта който дава пари на някого да ми бере ябълките от къра вместо мен самия. Проблемът е, че не съм си брал сам ябълките и не съм вървял което да ги неутрализира като енергия. Проблемът е, че пожелаваме и потребяваме неща за които не сме готови да платим емоционално и здравословно. Не казвам, че можете да си осигурите така шницел с бира, но все пак науката има своите предимства. Там готвачът и пивоварят ни учат как се правят нещата. Това сякаш е любимият ми урок. Това се нарича сегрегация на проблемите. Наука се потребява там където не знаем и не можем. Проблемът на науката е, че пожелава. Научих за този нов ресторант и за да си го позволя, ще ми трябва наука. Тия готвачи от ресторанта или ме карат сам да си варя бира и да гледам пилци или да програмирам. Сами виждате колко трудно става с телешкото и свинското. Можем ли сами да си осигурим това което потребяваме? Емоционално. Можем ли да сготвим сами пиле което бяга по двора? Представяте ли си какво значи в този смисъл да ядем всеки ден бифтек? Това вероятно значи, че имаме на работа говедо което искаме да изядем всеки ден. Можем ли да ловим риба? Това е прекъсването на нещата и липсата на органика. Науката е алчна, защото умее да постига и си мисли, че може всичко. Това е един апетит не само за знание. Няма как да ви е мъчно обаче за нещо което не познавате и на този наивен принцип, колкото по-малко знаем, по-добре. Още по-силно – това което знаем, но не можем и не бива, трябва да бъде забравено и да не му се отделя внимание. То трябва да бъде подложено на глад и забрава. To get rid of something, starve it. Don’t feed it with time and attention. Апетитът с яденето и желанието със знанието. Друг проблем на количеството е, че не го усещаме когато ползваме цифри. Дължината на едно число е десетичен логаритъм от количеството. Не осъзнаваме количеството което изписваме, защото всяка нова цифра е цял нов порядък, по 10. Не можете да си представите лесно колко много са 10^6 ябълки, а за това количество използвах само 4 символа. Аритметично компресиране на данни. Ябълков сок от байтове. Ето толкова е неестествено. Може би е свръхестествено.