Количеството прави отровата.
Самото количество е отровата.

Броенето е началото на дискретното, защото може да е наум и скрито. В идеалния и реален, още гладък случай, не би ни се наложило да броим. Броенето е роенето, раздялата, когато нещо е прекъснато и лишено от цялост или просто е още нещо от същия вид. Преброеното е неглижираното, това без внимание, с един единствен белег - количеството. Дискретното е порочно, заради това, че е важно само когато е свързано с някого, в релация с него или е преброено. То е начало на сложното, защото е начало на комбинаторния взрив. Дискретното подтиква към сравнението, което е дискриминация. Дискретното е началото на мисленето и ума, защото ума обича да сравнява и за него примитив е двойката, връзката. Но това което е реалното и непрекъснато не се нуждае от броене. Като релефът на Земята. Той може да се извърви и преживее и може би няма да страдаме, ако не знаем колко сме вървели. В случай, че узнаем колко сме вървели или ще поискаме да се откажем или да продължим с една псевдо причина. Всяко количество сякаш е праг и принуда да реагираме, възможност да се спънем. Колко вода да пия? Колко километра да вървя? Кога да ида? Това са прекъсвания на мисълта и реалното. Те са несъществени като въпроси, защото не са истински въпроси. Не са хора. Също както не е добре да знаете детайлите на сложна система която ползвате. Не искаме да знаем частите и това което е дискретно и работи. Опитайте се да не ползвате числа и количества. Без дати, часове, точни суми, килограми, байтове. Това са ръбове които драскат и режат, стърчат и пречат.

– Времето вече е хубаво.
Искаш ли да идем на море?
– Кога да идем?
– Когато се освободим от работа, веднага.
– Имаме ли достатъчно, за да отидем?
– Воля, желание и средства, да. Имаме.
– Хайде да тръгнем рано сутринта по тъмно. Да сме там малко преди изгрев.
– Добре, аз ще будувам и ще те събудя рано сутринта. Ще покарам малко и после ти ще ме смениш.
– Колко гориво да сипя?
– До морето.
– Имаме ли много работа на работа?
– Не достатъчно, за да ни спре.
– Кога ще се върнем?
– Скоро, твърде скоро.

Избягвайки числа и количества ние правим хората важни. Без часовник който да ги събуди, те са принудени да правят важни неща един за друг. Без числа се ползват непосредствено нещата и хората. Дори да видите числа, опитайте се да не смятате. Достатъчно ли е това количество за това което искаме? Заменете числата със събития, хора и други фактори. Дори самите въпроси кога и колко са вредни, защото са деперсонификация на хората. Кога - когато шефа се обади, когато се наспя, когато искам, когато трябва. Колко - колкото да ни стигне на нас, на тях, на колегите. Без числа се избягва плануването и така нещата се случват на естествения принцип – всичко случайно. Това е ръководен принцип на щастието. Така причинно следствената връзка се разгръща по хуманен и магичен начин. Без цифри и количество ще се види качеството и принципите които движат нещата.

Подарете си уикенд без числа.