Пристанищата са половинки. Двама души разделени. Те чакат влакове и кораби по суша и вода. И морето се е спряло във прибоя, и сушата се мокри от вълни. Но погледнати отгоре, те са две половини разделени от брега. Центърът е винаги до морската алея. Тя посреща и изпраща всичко що се движи във града. Пристанищният град е винаги далечна дестинация, цел и спомен, еднакво близо и далеч. Фарът е някъде по морската алея, да ни припомни, че сме близо вече, но и да ни упрекне, че сме скитали твърде надалече. Кейове с лодки и рибари с въдици около котки ни припомнят, че живота може да е по-спокоен. Едно хубаво усещане, че си пристигнал. Но и тъгата по сбогуването и чувството, че се отдалечаваш от половинка. Раздяла с обещание за следващ път. До следващото лято, до следващата зимна стачка, до някой фар който ще е близо, но може би до някой друг. Тъгата, че в пристанището сме туристи в остров, където ни се ще да корабокрушираме. Пътници на кораб търсещи спасение от пясъчната буря във пустинята. Оазис.

Tom and Jerry by Chuck Jones - Santa Lucia