Цветовете са много важни и имат смисъл който отговаря на отношенията между хората и всичко останало. Основните цветове са зелено, червено и синьо. Какво стои зад тях като логика, роли и смисъл. 

Синьото е отрицание. Когато нещо е синьо, то не е самото нещо. Това е криене и камуфлаж. То е тъжно, именно защото крие нещо. Планетата ни е синя, защото е от вода - H-0-H - жена с двама мъже. Не си ти. Небето е синьо, не-бе-то – не беше ти. Този цвят като мъжко начало е следствието и периферията, студа който е далеч от това което е причината. Синьото е дълбината, тъгата и бездната. Това е прекъсването, смяната и все пак времето. Синьото е ентропията която расте с времето и клони към температура нула. Обещаната от всички учени температурна гибел на вселената. Транзитивност. Преходност. Не съм това което съм. И да съм, е за малко. Безкраят на времето.

Червеното е началото и причината. За нас червен човек е този който обичаме. Тези хора са двигател на почти всичко. Това е женското начало. Червеното е живота, енергията и кръвта. То стои в основата на нещата. Червеното често е червено, защото е горещо. То е началото на вселената. Червеното е първо, синьото е последно. Огънят е началото на реакцията. Червеното е символ на привличането, близостта, плътността, налягането, интензитета и температурата – физиката. Рефлексия. Много материя и смисъл за единица време и пространство. Симетрия сгъната в рефлексия. Синтез. Ядрен.

Зеленото е химията. То е статично, като всяко растение. То чака физиката сама да дойде при него и да го реагира с друга химия. Зеленото е ресурс и среда, то е само по себе си, междина, защото хем е живот, хем поддържа живота, хем може да гори. В него също има женско начало като център, цел и статичност. Това е цветът на биологичното. Всяко растение има своя симетрия и като такава има своя ос. Това е оста на рефлексията и физиката – гравитацията. Всички растения сочат към ядрото на Земята – червеното. Всички те сочат към небето – синьото. Имат подземна и надземна част – симетрия. Зеленото е симетрията. Зеленото е локалното, това което е специфично и специалното, като всеки елемент от таблицата - съществено различното. Еднакво полезно и отровното, симетричното. 

Това са базовите булеви функции:
Конюнкция, дизюнкция и отрицание (∧, ∨, ¬)

Още релациите от множествата:
Рефлексия, симетрия и транзитивност

Времето е отрицанието и транзитивността, това което ще ни отрече със сигурност. Химията е обединението, защото е съединението което прави силата и физиката. Сечението и физиката е разрухата и все пак началото на времето.

Синьото като тъгата на сигурната самота в края на краищата.
Червеното като топлината на всяко начало и надеждата.
Зеленото като спокойствието и баланса на настоящето.