Как да стигна до хората. Срещам ги често и навсякъде. Не знам отвикнал ли съм или се уча на ново умение, но все не мога да се свържа съвсем с хората. Съзерцателно се опитвам да се радвам с комплимент и се чудя дали да го споделя. Той е може би съвсем излишен, защото всички виждат, че е нужен, но се иска смелост за този дързък опит невъзможен. Може би след малко, а защо пък не сега? Но отново машинално, пак във леност и уморена суета, посягам в позата банална към чиния, чаша и солта. Малко след това е вече късно и аз се чудя, имах ли наистина кураж и нужда от това? Колко още сол и излишна самота? Успях или се провалих в тишината на това което премълчах? Кехлибарен пилзнер се старае да не ми личи, но все пак малко ми горчи.