Пилзен не беше само отлична бира с гулаш и кнедли. Стоях вечерта на пейка на централния площад. В него бяха инсталирани два фонтана, сюрреалистични, като животни от чиято паст тече вода. Модерна инсталация на фона на стария град която създава едно Салвадор Дали усещане. Докато стоях на пейките забелязах две жени които се доближиха и седнаха до мене. Пейката от снимката. Говореха така, че да ги чуе човек и така се случи, че тримата се разсмяхме. Погледи и смях, така няколко пъти. Мислех си как да продължа пътя си. Изведнъж първите две жени си тръгнаха и след малко други две жени заеха мястото на първите. Бяха по-настойчиви и по-груби в изказа. Пак имаше смях, но вече станах и се запътих към колата. Още бях спешен когато видях една жена седнала до стената на сграда да ме кани с поглед и ръка да седна до нея. Всичко това, плюс фонтаните. Късна вечер в непознат град с жени и инсталации в стил Дали. Несъстояли се разговори. А все още пътувах към Германия. Бях избрал Пилзен като град за почивка по пътя ми за Германия през Чехия.