Студеното дисциплинира и прави труда някак естествен в опит да се сгрее човек. Топлото време задава друг ред. Работата пак я има, но липсва дисциплината. Това топло време подканва към екстериор, от мисъл към действие. Хубавото време кара да търсим по-естествените цикли на живот. Умора от физическото навън и сол която може да се отмие в море и река. Топлина от слънце и огън, хладина от гора и вода. Самодостатъчност която всякога ни пита, защо я напускаме. Нима зимата е това което ни плаши и връща в кутиите? Тоя студ който преодоляваме зимата е студа на мисълта и тежката работа. Този потиснат живот наистина е такъв - от страх да не ни е студено навън сме се скрили и мишкуваме в някакви интелектуални занятия които оправдаваме със заплата. Заплата за консерви от магазин и услуги. Правим това което не искаме и получаваме от магазина това което можем много по-добре. Пустият страх от зимата. И това което правим е, че продължаваме и лятото да се потискаме със зимен вид работа. Ние живеем зимата на живота си. Все ни е студено, все от климатика – обичаме да ни е cool. Нямам яке, защото съм офисен плъх който тича от колата в офиса и от офиса в ресторантите. Витоша ми е на картинка на десктопа, любимата ми планина. Седмицата на море я лекувам със седмица Дефламол. За да оправдая 5 години висше, плащам с 15 години работа. Така не дойде в тия години момент в който да ида както трябва на море. Все е зима. Все чакам да се напаснат отпуските, да се стопи леда по темата. Затова обичам най-много морето през зимата. Като отида, знам, че ще съм сам. Ще стачкувам в някой забравен от всички ресторант на брега, който също като мен ще е обявил стачка на зимата. Living for the lucky strike.