Взел съм малък ръчен багаж и летя към Англия. Не съм планувал особено пътуването. Представям си като кацна как взимам влак - The Cross Country Service до някой град на океана. И града не съм измислил още. Може би няма да спя вечерта и ще вървя по улиците на още незнайния град. Целта ми е да седна на заведение до океана. Да остана за седмица, да поговорим с някого по кръчмите, да се надишам с мъгла, да се нарадвам на английското зелено. Не съм ходил на мач в Англия и като, че ли не искам и да ходя. Предпочитам дистанцията на някой пъб. Винаги съм казвал, че най-хубавото на футбола е бирата, но смятам да не се хваля там с това. Пък и как да вземеш билет за мач като още не знаеш в кой град ще ходиш. Преди години бях ходил с колеги в един пъб в индустриалната част на Бирмингам. Сградата беше голям куб с вехт и захабен интериор, но с красива керамика около бутафорните камини. Таваните бяха високи и имаше мебели в бароков стил. Красив, странен контраст с порутените сгради около пъба. Надявам се и след пристигането на подобна находка. Този ритуал е едно по-зряло продължение на дните в които с Христо киснехме по цели уикенди по кафенетата на Славейков като студенти. Ритуал вече на монолог който отново премисля битието. Този път обаче без да търси оправдание и разбиране. Лениво мислене за някой псевдо проблем. Старателно отбягване на истинските такива. Все пак не пътувам за Англия за да решавам проблеми. Отивам заради някой миризлив сайдер който вони на прясно вкиснали ябълки. За миризмата на прокисната разлята бира по пода на някой невзрачен пъб. За миризмата на прясно втрит в дъските нефтопродукт за съхранение на старото дърво. Заради блясъка на пиринчи по мебелите. Не знам дали англичаните нямат гори заради корабостроенето от едно време, но в кръчмите им има сериозни залежи от дървен материал. Цели флотилии почиват там. Далечен непознат град, този път в Англия. А дори не съм кацнал още. Не съм излетял дори. Чета една книга по темата. Една истинска история за битка в Англия която се водела по кръчмите.