Нищо лично
Последното назначение ме отведе в този бар. Задачата не е лесна. Тази дама знае важна информация нужна на Центъра. Освен да я опазя, трябва и да извлека нужната информация. Не знам как ще се справя с тия двамата. Единият си мисли, че не го познавам, но е от немските служби. Мисля върху това как да им отвлека вниманието или по-скоро как да привлека нейното. Тя ме познава, но се бои да говори пред другите двама. Послушала ме е за роклята. Този е много досаден и е все след нея.
В задачата се пита кой съм аз? Горният абзац е хипертекст. Може да съм всеки от тримата мъже. Текстът може да се прочете със всеки от тримата на ум. Интересното е, че всяка история и всеки текст е хипертекст и ние не подозираме това. Просто се прехласваме към някоя от ролите и живеем в нея. Всеки филм е хипер съдържание. Живеем в хипер реалност. В този случай ползвам монолог за яснота. Представете си да се разговорим и всеки израз да пасва независимо от това кой от тримата съм. Изненадващо е колко неща изричаме които пасват на всяка от ролите които дори не се досещаме, че играем. Виждате как диалогът би бил не личен, а отговарящ на ролите и все пак би бил осъществен от личности. Виждате как монологът хем е свръх личен, хем може да го каже всеки от тримата. Хипер съдържание в хипер реалност. It’s mind bending. Живеем ли личния си живот в едно общество въобще? Или обслужваме кухи роли които може да играе всеки? Кое ни прави незаменими? Знаем ли изобщо какво ни се случва? Изглежда, само жената е незаменима в тази ситуация.
За да ви покажа, че не сте ме разбрали съвсем, ще кажа следното. Имаме монолог и това което го прави хипертекст е, че може да го изрече всеки от тримата. Представете си диалог(само между двама от тримата мъже) плюс монолог. В този случай хипертекстът би значел диалогът да е валиден между всяка двойка от тримата мъже плюс валиден монолог за всяка от избраните роли. Бих нарекъл такова четиво - гъсто, вискозно.
– Нов сте, не съм ви виждал преди.
– Да, от седмица съм тук.
– От скоро сте в града?
– Не, просто смених работата.
Между кого може да се води диалога? Трима мъже, три възможни диалога и не се знае кой е инициирал диалога. Три по две = 6 възможни сценария. Горният диалог е хипертекст който покрива шест сценария. Така всеки филм който гледаме е неизмеримо интересен и всяка книга отвъд всяка наша амбиция да я разберем пълно. Дори авторът не е на ясно в колко измерения е писал четивото. Направете следният експеримент. Гледайте любимият си филм с различен герой от вас в главната роля. Намислете си ваш роднина и го поставете там и отчитайте неговата роля в живота. Твърде е възможно целият филм да е абсолютно валиден с него в тази роля.